Сюне сияе в обединението на нещата

Сюне сияе в обединението на нещата
29 January, 2018

Не мисля, че можем да гледаме на хората през призмата на възхищението и отрицанието. Никой от нас не заслужава само едното. Никой от нас не е съвършен или лишен от всякакви качества. Според нея, ние сме и двете едновременно. 

Сюне Леа смята, че единствено срещата с любовта я прави прозрачна, защото тя открива и двете страни; здравото и болното, силното и слабото. 

– Когато страдаме, не мисля, че сме обхванати целите от страданието. Винаги съществува някакво място у нас, което е преизпълнено с живот въпреки всичко. За мен е най-важното да откривам това място у мен самата и у останалите, които страдат.


През ярката есенна светлина по улиците приближава една сияеща Сюне, облечена в износена копринена рокля и коса, хваната в опашка, защото не е успяла да се среши. 

– О, толкова рядко излизам навън. Не помня кога последно съм била на кафе в Осло, отговаря тя. – Дали първо да не направим снимките? – Да, аз съм доста трудна за снимане. За книгата ми се наложи да отида специално в студио, за да ме снимат.

Което няма да се наложи днес. Създателите на рекламите на Л'Ореал и духовните водачи на модния свят ще си прехапят езиците сега. Пилотите на рекламния бранш трябва да приземят самолетите си. Защото Сюне Леа не използва нито една от техните рецепти за блясъка на външния вид. Тя излъчва светлина, подчинена на съвсем други формули, от тези, на които се подчиняват създателите на запазени марки. 


ПРИВЛЕЧЕНА ОТ ПОГРЕШИМИТЕ 

Сюне Леа прекарва на легло години наред, в тежки периоди на мрачна депресия. 

– Когато най-после “излязох на светло“ – усмихва се Сюне – толкова се влюбих в погрешимостта, може би защото прави хората видими. 

– Когато хората излъчват топлота и любов, това си личи. Щом отрия, че даден човек е изпълнен с любов, знам, че мога да му се доверя. Да обичаш някого дава сили, затова се нуждая от пристани на сигурност. Понякога изглежда, че когато човек е по-раним, по-лесно показва любовта. 


ГОЛЕМИТЕ НЕЩА СЕ ПРОЯВЯВАТ В МАЛКИТЕ

Фотосесията приключва. Сядаме до барплота и се налага да прекъсна Сюне, която води оживен разговор с фотографа за различните визуални ефекти и значението на проявата на снимките за начина, по който преживява нещата. 

Сюне не се страхува да говори за големите неща, но според нея те се проявят в малките. – Помня, че се опитвах да открия дума или изречение, които да мога да използвам всеки ден. Една единствена дума бе в състояние да пренесе на плещите си целия ден. Записвах я в един тефтер и думата ми даваше сили да се концентрирам около нещо добро. 

– Бях впрегнала сетивата си в пълна сила и се концентрирах изключително около тях. Когато ти се вземе много, сетивата ти се изострят. След като не можех да излизам, се вслушвах в най-малкия звук, научих се да следвам разликите в светлината, която падаше в стаята и пребивавах предимно в паметта си. 

Има много заключена памет в сетивата и в тялото. Паметта може да бъде нещо толкова физическо. Най-доброто за мен бяха хората, които приближаваха тихо леглото ми. Които предпазливо пристъпваха към мястото, на което се намирам, с ясното съзнание, че дните изглеждат съвсем различно, когато ти се отнеме всекидневното. Помня, че се нуждаех от помощ, за да продължа да живея. За мен означаваше неимоверно много всеки път, когато някой разбираше какво трябва да направи, за да ме изкара за малко навън, да ме заведе за малко до някое мое любимо място. Това ме изпълваше с надежда за дни напред. 

ЗАЩОТО НАЙ-ТЪНКАТА ГРАНИЦА СЕ НАМИРА МЕЖДУ ТОЗИ, КОЙТО СЕ НУЖДАЕ ОТ УТЕХА И ОНЗИ, КОЙТО ДАВА УТЕХА


ПРЕКРАСНО Е ДА ПРИЕМЕШ НЕЩО КАТО ДАДЕНОСТ


Сюне изправя гръб на стола и разбива едно от повтаряните й излишни клишета след излизането й от болестта: “Сега вече си научила, че не бива да приемаш нищо за даденост“. 

– Толкова съм щастлива и признателна, че има нещо, което мога да приемам за даденост – а именно, че живеем в страна, където цари мир, където имаме какво да ядем. 

Признателна съм на дадеността, че мракът дава покой, че светлината сутрин те прави щастлив. Трябва да се съсредоточа върху нещата, които мога да приемам за даденост, за да мога да преодолея нещата, които ме правят несигурна. 

– Дните в живота ми, в които ми бе отнето толкова много, отново са се превърнали в нещо важно и сигурно. Любовта и щастието никога не са изчезвали за мен и по някакъв начин съм се чувствала през цялото време сигурна. Сигурна в това, че нещо предстои да се случи. Тома може да е някаква внезапна освобождаваща мисъл, може би сън или чувствителност, родена точно в мига, когато съм решила, че няма да мога да издържа повече.


ДА ПОКАЗВАМ СЛАБОСТ ПРЕД ОНЕЗИ, КОИТО СА УБЕДЕНИ, ЧЕ СЪМ СИЛНА


Вече тя самата майка, Сюне продължава да има дни, различни от тези на другите майки. Дъщеря й прекарва много време в болница и често самата тя страда. Въпреки това: 

– В този живот съществува голямо щастие редом с болката. И именно тази двойственост в живота е най-важната част. 

– Никой не е напълно здрав или напълно болен. Убедила съм се как откритото качество у даден човек става основно за разбирането на този човек и мисля, че това ни разбиране ни отнема възможността да видим разнообразието у другите и у себе си. Ако някой ме поставя на върха или на дъното, никога няма да ме открие. Защото не се намирам на нито едно от тези места. Когато показвам слабост е добре да го правя пред човек, който знае, че притежавам и сила. Когато показвам сила е добре да е пред човек, който знае, че притежавам и слабости.


ДА СЕ СЪЗДАВАТ ДОБРИ ВРЪЗКИ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ДОБРИ ДУМИ

Лирикът Сюне Леа силно жадува да присъства във всяка секунда от всекидневието и да не забравя никога кое е важно в живота й. На практика това означава през цялото време да казва важните неща на важните за нея хора: на децата си казва колко е важно да бъде с тях, тя им разкрива как преобразяват дните й и колко са безценни за нея, какво въздействие й оказват и колко много щастие й носят, единствено затова, че са й деца. – Често мисля за това особено в отношението към дъщеря ми. За мен е важно тя да знае, че я обичам еднакво силно, независимо от това дали е болна или здрава, независимо дали се справя с нещата или не. Искам да знае, че за любовта няма измерение, независимо какво прави човек, тя винаги съществува. 


НЕЩО СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО Е ДА ПОТЪРСИШ ПОМОЩ

– Дали не тушираме болката прекалено като разчитаме на помощта на кризисната система или на телефоните за спешна помощ – дали това не са неща, които можем да споделим помежду си?

– Естествено, че е така, затова е важно да си дадем сметка в каква степен разкриваме различните си страни. Но не мисля, че болестта трябва да се издигне в култ чрез използването на кризисни телефони или прибягване до системата. Въпреки това понякога е важно да говорим с някого, който не ни е приятел или роднина, защото понякога се налага да говорим за нещата, сякаш току-що са положили началото си. Мисля, че това е чисто човешка необходимост, която е доста важна. И естествена. 


ДА УТЕШАВАШ И ДА ПОЛУЧАВАШ УТЕХА

– Понякога човек се чувства доста уязвим да моли за помощ, защото границата между тези, които търсят утеха и тези, които я дават, е много тънка. Мисля, че у всеки човек съществува място, което може да дава или да получава утеха…

За нея утехата е доказателство, че у хората съществува нещо, на което може да се разчита. Може да бъде качество, действие или просто нещо, което тя или той владеят. 

– Утехата за мен значи, че някой вижда нещо добро у мен, а желанието за среща с мен означава, че някой вижда у мен почти невидими неща – казва Сюне и отново се съсредоточава в нас, след като досега погледът й е блуждаел извън кафенето.


ДА БЪДЕШ ОТВОРЕН ЗА НЕЩО ПОВЕЧЕ, ОСВЕН ЗА ПЪРВОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ

– Как можем да гледаме на хората по начин, който ги кара да се чувстват значими и добри? 

– За мен основното е да видя у един човек възможно най-много. Защото у всеки един от нас има много повече веща. Но е много лесно да видиш онова, което ти се струва най-доброто и да игнорираш останалото. Опитът ми показва, че у човека винаги съществуват неща, които вдъхват живот и е важно те да се видят както у другите, така и у себе си. За мен става дума да разкривам пред себе си отношението си към света изобщо и към хората около мен. Не желая това да се заключи някъде вътре или да бъде несъзнателно чувство, искам да бъда отворена и да не позволя на първото впечатление да стане водещо. Мисля, че ще загубя много красота, ако дам прекалено много власт на първото впечатление. Друг път ми се струва, че то ни отдалечава напълно от същността ни. Направо излиза от кожата ни. – При срещата с децата ми се разпознавам самата аз – продължава Сюне. 


ДА РАЗШИРЯВАШ ПРОСТРАНСТВО ЗА ЛЮБОВТА И КРАСОТАТА!

– Мнозина около нас налагат представата си за красивите хора, което при сравнението налага чувство за малоценност…

– Да, така е, често се чувствам нещастна, когато се сравнявам с другите. Еднакво самотно да бъдещ на върха и на дъното, защото всъщност никой от нас не се намира на нито едно от тези места. 

Мисля, че идеалът за красота е разширен и обхваща много хора, но всички начини, по които се показва красотата, са важни. Трябва да го превърнем в нещо естествено и да го показваме наяве. Трябва да превърнем идеала за красота в нещо естествено. Тогава може би разстоянието между хората ще се смали и ще стане по-лесно да отриваме красотата на първо място у себе си. Това носи и толкова много радост на онзи, който я открива – да откриваш красотата на различни места е личният й специалитет. 

– Не знам как е при другите, но за мен е изключително важно да се оставя разстояние между дефинициите, между сравненията. Искам да разширя пространството за онова, което смятам, че е добро, силно и зарежда с живот. Подобно пространство е едновременно по-сигурно, но и по-творческо. В него има много повече място за любов, много повече място за различията, за нюансите на светлината, паднала в стаята ми, когато пребивавах предимно в паметта си. 


ТРЯБВА ДА СЕ ОТКРИЯТ СОБСТВЕНИ ДЕФИНИЦИИ И ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА ЗА ЛЮБОВТА!

– Когато те помолихме да се асоциираш с израза – да се доказваш на инат – ти написа, че повече те занимава въпросът какво представляват самите инат и страдание и как влияят върху способността ти да обичаш. Можеш ли да го обясниш?

– Мисля, че ми е причинявало болка, когато чувам коментарите на другите за това, че има смисъл в страданието което аз или другите преживяваме. Това не означава, че не откривам смисъл в него, или че не преживявам смислени неща чрез него. Все пак ми се струват доста страни всички подобни коментари, които много хора чуват, когато изживяват някакво страдание или болка. Чувала съм: „Явно нищо не е случайно. Всяко нещо си има причина“. Или: „Всичко, което не те убива, те прави по-силен“. Не съм припознавала нито един от тези коментари, нито съм се почувствала по-силна от тях. За мен става по-скоро дума за това, че не през цялото време в живота можем да бъдем по-силни, по-големи, по-бързи, или сме способни да си обясним случващото ни се през живота като изхождаме от тези неща. За мен най-важната цел в живота е да се научиш да обичаш, да разшириш дефиницията за любовта, защото съм убедена, че все още не знам всичко за любовта. Онова, което ЗНАМ е, че желая да обичам във всяка една част от живота си. А и често мисля за способността ДА БЪДЕШ обичан. За мен е еднакво трудно, да, дори много по-трудно да позволиш да бъдеш обичан от някого. 

– Как се взима на сериозно чуждото страдание – като същевременно продължаваш за търсиш неотритата у хората красота?

– Неоткритото у човека! Колко красиво само. Това е основата на копнежа ми. Да откриваш другите и ти самият да бъдеш открит. Така, когато откривам другите и самата аз бъда открита, ставам по-истинска. И много по-самотна, когато това не се случва. 


Превод от норвежки: Анюта Качева