Диана Райкова – преводач на „Влюбен в Ема“

Превеждали ли сте други детски книги? Коя от тях има специално място в сърцето ви?

Да, предишните седем книги от поредицата за Ема. Когато прочетох първата от тях – „Всички обичат Ема“ – беше лято като сега. Имах чувството, че съм се върнала отново в детството и си спомних точно усещането да си във ваканция, когато целият безкраен ден лежи пред теб и можеш да правиш всичко, каквото поискаш. Свобода!

От всички тези книги най-много като че ли обичам „Побъркани на тема Ема“.

Какво определя една детска книга като хубава?

Това, че остава с теб завинаги, дори когато отдавна вече си порасъл.

Трябва ли децата да четат и защо?

Да, много трябва, и трябва да е по много. Но те ще го правят само ако преди това възрастните са им създали потребност да търсят в книгата приятеля, на когото винаги могат да разчитат, и който винаги има какво да им каже, без никога да им размахва пръст.

Обичахте ли да четете като дете?

Винаги съм обичала да чета. Като дете – защото с героите от книгите преживявах техните невероятни приключения, смеех се с тях и плачех с тях, страхувах се, когато попаднеха в беда и си отдъхвах при щастливата развръзка. Да се идентифицираш с радостите и болките на другите, нещо, което се случва, докато четеш, е първата школа по доброта и човечност.

Кои са книгите, които белязаха детството ви?

Много са книгите, за които мога да кажа, че са били неизменна и незаменима част от детството ми. На първо място приказките на Андерсен, „Малкият принц“ от Екзюпери, „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“ от Марк Твен, „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари, „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол, както и всички книги за индианци.

Коя страхотна детска книга, непозната в България, бихте искали да видите издадена на български?

„Малка промяна за Стюарт“ от Лиса Евънс, например. Но мисля, че все пак има шансове българските деца да се запознаят с перипетиите на малкото английско момче.

Какво бихте казали на 10-годишния си аз сега?

Хей, превържи коленете си добре, защото ще падаш доста. Но не се страхувай: онази звезда на небето, която гледаш от терасата в лятната вечер, ще е там и след много години, и ще ти показва пътя. А аз ще те чакам в края му.

Ако попаднете на портал за пътуване в пространството и времето, къде бихте отишли?

В бъдещето! За да разбера на какво играят децата там; какво си мислят родителите им, когато вятърът свири отвън в зимната вечер… Дали им четат приказки с картинки? Не знам, не знам. Знам само, че пътуването си заслужава.