Въпроси към Св. Христова, преводач на „Теса“ от Пилар Йоренте
Илюстрирали ли сте други книги?
Да, „Хълмът Уотършип” на Ричард Адамс, „Съмнението е наполовина постигната мъдрост” на Публилий Сир, „Верният път е само един, погрешните са хиляди” (Персийски пословици и поговорки), „All Inclusive за гълъбите” на Галина Стойнова и „Разкази за Рождество”.
С какво романът на Пилар Молина Йоренте ви предизвика да го илюстрирате?
Винаги, когато чета художествен роман, си представям как би могъл да се илюстрира – просто имам такава нагласа. В случая заедно с издателя Сергей Райков решихме, че илюстрациите ще обогатят текста по начин, който допълнително ще заинтригува читателите. А и детско-юношеската литература по принцип е благодатна за илюстриране.
Какво определя една детска книга като хубава?
Смислен и интересен сюжет и достатъчно значими теми. Винаги съм смятала, че добрите детски книги би трябвало в някаква степен да са увлекателни и за възрастни читатели.
Трябва ли децата да четат и защо?
Да, разбира се. Причини има много, но на първо време ми хрумват две: 1) Четенето е удоволствие; 2) Четенето развива мисленето, което от своя страна увеличава личната свобода.
Обичахте ли да четете като дете?
Да, като почти всички от моето поколение, израснали преди ерата на персоналните компютри (поне в България).
Кои са книгите, които белязаха детството ви?
Ако става дума за любими детски книги, от които помня цитати и до днес, това са романите на А. Линдгрен, на Е. Кестнер, „Книга за джунглата” на Киплинг, приказките на Николай Райнов, Хофман, Андерсен… Романите на Дюма, Ж. Верн, Стивънсън…
Коя страхотна детска книга, непозната в България, бихте искали да видите издадена на български?
Трудно ми е да кажа, не следя внимателно детската литература. Предполагам, че най-стойностните вече са издадени. Що се отнася до новопоявили се обещаващи заглавия, мисля, че българските издателства реагират своевременно, за да ги предложат на читателите си.
Какво бихте казали на 10-годишния си аз сега?
Ще го посъветвам да посреща живота с чувство за хумор, доколкото е възможно. Това е нещо, което човек трудно осъзнава на 10 години, пък и по-късно, а осъзнаването спестява редица неприятности.
Ако попаднете на портал за пътуване в пространството и времето, къде бихте отишли?
С любопитство и трепет бих разгледала всяка минала епоха, но само като наблюдател. Ако порталът позволява физическо пренасяне в миналото, опасявам се, че не бих се възползвала от тази възможност, защото добре си спомням патилата на Андерсеновите герои от „Галошите на Щастието”.